Остров „Св. Кирик и Юлита“ или как алчността не победи… Археологът д-р Калин Димитров пред ФАКТИ

На остров „Св. св. Кирик и Юлита“ край Созопол се предвижда изграждането на модерно пристанище за пътнически кораби и яхтена марина. Това стана ясно в края на януари от изявление на вицепремиера и министър на транспорта и съобщенията в оставка Гроздан Караджов. По думите му, с решение на Министерския съвет част от острова се прехвърля за управление от Министерството на културата към държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура“. Целта е развитие на туристическата инфраструктура и облекчаване на натоварването на рибарското пристанище в Созопол. Служебният кабинет на Андрей Гюров ревизира това решение на МС от януари, след като имаше огромна вълна от недоволство. И така, докато едни виждат възможност за модерна интеграция между културен, научен и туристически център, други предупреждават за рискове от разпокъсване на концепцията за развитие на остров Св. Св. Кирик и Юлита като средище на културата. Според археолози балансът между развитие и опазване е възможен, но изисква ясна визия и дългосрочно планиране. И какво още… Пред ФАКТИ говори археологът д-р Калин Димитров, научен ръководител на подводните археологически проучвания в акваторията на остров Св. Св. Кирик и Юлита.

- Г-н Димитров, как оценявате решението за разделяне на остров „Св. св. Кирик и Юлита“ и какви рискове крие то за културно-историческото наследство там?
- Най-важното, което можем да кажем за това решение, е, че то вече е в историята. Решението не беше консултирано с никоя от заинтересованите страни – дойде като гръм от ясно небе в резултат от договорки между бившето ръководство на Министерството на културата, Министерството на транспорта и Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“. Решението на МС се появи на 21 януари 2026 година напълно неочаквано за всички, които работят по развитието на острова като културен, музеен и научен център. На практика беше взето на тъмно. Преди това имаше само бегла комуникация с Центъра за подводна археология, че има идея да се развива пристанището, но никой не предполагаше, че ще се прехвърли толкова голям терен. Именно това предизвика силната съпротива – обедини археолози, културни дейци, архитекти, общината и местната общност. Всички видяха в това сериозна заплаха за концепцията островът да стане културен и научен център.

- В острова на раздора ли се превърна изведнъж?
- Не бих казал, че е остров на раздора. По-скоро нямаше две равностойни страни. Имаше една голяма общност с ясна визия и една малка група, която в последния момент на управлението на кабинета „Желязков“ се опита да осъществи това прехвърляне. Идеята беше част от острова постепенно да се отдели от общия проект и да се развива по друг начин. Те обаче силно подцениха съпротивата и мобилизацията, която това решение ще предизвика. Според мен изобщо не очакваха такава реакция и просто проявиха алчност.

- Как оценявате ролята на международните партньори, включително ЮНЕСКО, в бъдещото развитие на острова?
- Не всичко е под егидата на ЮНЕСКО. Организацията дава легитимност на Центъра за подводна археология, който се трансформира в Институт за подводно наследство с международни функции. Има договор между българското правителство и ЮНЕСКО, ратифициран в Народното събрание, за тази трансформация. Привличането на ЮНЕСКО беше ключов елемент за осигуряване на външно финансиране и ускоряване на проекта за острова. Концепцията съществува още от 2011 година, но реални действия почти липсват. Имаше международни посещения – включително на помощник-генерален директор на ЮНЕСКО по култура, който преди три години посети острова и определи проекта като много мащабен. В думите му обаче се усещаше и известно съмнение дали ще успеем да го реализираме.

- Може ли изграждането на пристанищната инфраструктура да съжителства с археологическите обекти на острова?
- Може. По принцип концепцията от 2011 г. е за цялостно развитие на острова. Предвидено е пристанището да функционира като част от инфраструктурата, а не отделно. Проблемът при разделянето беше, че се създава нещо самостоятелно с друг принципал, без ясно как ще се съобразява с културния център. Освен това конфигурацията на отделения парцел затруднява достъпа до останалата част на острова. Бяха извадени именно онези части, които имат потенциал да генерират приходи, а културният център по своята същност ще бъде основно консуматор на средства. Затова инфраструктурата трябва да подпомага неговото функциониране.

- Какъв е реалният археологически потенциал на острова и какво още не е проучено?
- На практика остават около два дълги сезона работа. Има зони, които не са проучвани – зад сградата на Рибарското училище и в южния край на острова, където има археологически потенциал. Но като цяло краят на археологическите проучвания се вижда. Вероятно към края на следващата година археолозите ще могат да кажат, че са приключили основната си работа и ще започне интегрирането на разкритите структури в концепцията за развитие на обекта.

- Какво представлява подводният археологически потенциал в района?
- Подводните селища ще продължат да се проучват и в бъдеще, защото това става по-бавно. Те могат да бъдат част от живите атракции на бъдещия културен център. В залива има останки от праисторически селища от късната каменно-медна, ранната и средната бронзова епоха. Запазени са структури от дървени наколни сгради с богат материал. Там работата може да продължи още няколко сезона, но не е необходимо всичко да бъде изкопано. Част от обекта може да остане като своеобразен археологически архив за бъдещето.